Ако попитате по-възрастните хора в Южна България, някои още наричат града Мичурин. А в старите документи и карти ще го откриете като Василико. Ето историята на трите имена.
Василико – „царското“ място
Първото сведение за селището е от XII век, когато арабският географ ал-Идриси го описва като Василико. Името е гръцко и означава „царско“. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби го нарича Басилико Бургас и описва пристанище и малка крепост. До началото на XX век Василико е пристанищно селище с търговия, корабостроене и риболов, а между 1878 и 1912 г. е център на Ахтополската каза в Османската империя.
1934 г. – Царево
С министерска заповед от 14 август 1934 г. Василико е преименуван на Царево. Новото име е буквален превод на старото гръцко. Решението идва в годините, когато с подкрепата на цар Борис III се строи новото пристанище, открито от царя на 1 август 1937 г.
1950 г. – Мичурин
С указ от 22 април 1950 г. градът получава името Мичурин – на съветския ботаник Иван Мичурин, известен с работата си по селекция на плодни растения. По това време край Царево започва опитно отглеждане на цитрусови култури и маслини. Смяната на името през тези години най-вероятно е свързана и с желанието на новата власт да заличи напомнянията за монархията.
1991 г. – отново Царево
След демократичните промени, през 1991 г., на града е върнато името Царево. Старото име Василико е запазено в името на най-стария квартал на града, където са дървените къщи и църквата над морето.
Повече за историята и забележителностите – в страницата град Царево.
