петък, 23 октомври 2026 ⛅ Царево 14°
Последно

Град Царево – история, забележителности и полезна информация

Царево е град на южното Черноморие, на около 70 км от Бургас, в залив между носовете Кастро и Лимнос. Старото му име е Василико, а от 1950 до 1991 г. градът се е наричал Мичурин.

Обновено: 12 октомври 2026
Изглед към Царево и залива

Снимка: Radost id, CC BY-SA 4.0 / Wikimedia Commons

Царево е административният център на най-южната крайбрежна община в България. Градът е на около 70 километра югоизточно от Бургас, в източното подножие на Странджа, и е разположен в залив между нос Кастро на юг и нос Лимнос на север. Къщите са построени върху две стари морски тераси, а зад тях започват горите на Природен парк „Странджа“.

Област
Бургас
Пощенски код
8260
Телефонен код
0590
Разстояние до Бургас
около 70 км
Стари имена
Василико, Мичурин (1950–1991)
Община
ул. „Хан Аспарух“ 36, тел. 0590 55010

Василико – старото име на Царево

Първото писмено сведение за града е от арабския географ ал-Идриси през XII век, който го споменава като Василико. Името идва от гръцки и означава „царско“ място. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва тук пристанище и малка крепост. В края на XVIII и началото на XIX век Василико е оживено пристанищно селище с корабостроене, риболов и лозя.

През 1882 г. градът изгаря почти изцяло – оцеляват само 20–30 къщи и църквата. Занаятчиите и по-заможните жители се преместват на северния полуостров на залива и така се оформя днешният център, а старата част остава като квартал Василико.

Стари дървени къщи в квартал Василико
Стари къщи в квартал Василико. Снимка: Nenko Lazarov, CC BY 2.5 / Wikimedia Commons

От Василико до Мичурин и обратно

  • 1903 г. – по време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Михаил Герджиков влиза в града през нощта на 18 август.
  • 1913 г. – след Балканските войни районът става част от България. Гръцкото население се изселва, а на негово място се заселват бежанци от Източна Тракия.
  • 14 август 1934 г. – Василико е преименуван на Царево, което е буквален превод на старото име.
  • 1 август 1937 г. – цар Борис III открива новото пристанище, построено с негова подкрепа. По онова време то е третото по големина в България и изнася дървен материал, дървени въглища, кожи, вълна и зърно.
  • 22 април 1950 г. – градът е преименуван на Мичурин, на името на съветския ботаник Иван Мичурин.
  • 1991 г. – връща се името Царево.

Повече за имената на града четете в статията Старото име на Царево.

Какво да видите

  • Квартал Василико – традиционни дървени къщи и църквата над морето.
  • Пристанището – летните концерти, Рибен фест и регатата „Съединение“ се провеждат тук.
  • Морската градина – място за разходка с гледка към залива.
  • Църквите „Успение Богородично“ и „Свети цар Борис-Михаил“.
  • Читалище „Георги Кондолов 1914“ – културният център на града.
  • Връх Папия (502 м) на юг от града – от него се вижда цялото крайбрежие.

Плажове в града и наблизо

В Царево има Централен плаж, Попски плаж и Нестинарка, а на 2,5 км на север е заливът Арапя. Всички плажове в общината ще намерите в пътеводителя за плажовете.

Полезно